Да бъда добра?
О, хайде, стига, да бъда добра?
Омръзна ми старата песен да пея!
Грях искам да бъда - грях и съдба,
жена, която целия хаос владее.
Да нося блясъка тайнствен на нощ,
и полъха нежен на огнена птица.
В обществото - жена от разкош,
а в леглото – неопитомена тигрица.
Да стъпвам гордо по тънкия лед,
без да мисля, какво ще се случи.
О, хайде стига, та аз съм човек,
който от своите грешки се учи.
Искам да вярвам в абсурдни мечти,
да бъда от всеки, по малко желана.
Грях искам да бъда – грях и сълзи,
на някой потънал внезапно Титаник.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
