На глава с обръч от млада лозница.
За ръка хванал мома хубавица.
По нашенски хоро да извием.
От бакърен котел вино да пием.
От писана бъклица люта ракия.
От глинена делва царска трушия.
Крив суджук от права върлина.
Сладка раздумка с харна дружина.
Че днес се лозе зарязва.
За руйно вино разказва.
Живот и здраве да има
Мъжка сила за трима.
И малко любов ако може.
Да има за всинца!
Дай боже!
© Събчо Събев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
