Да бъдем
Да бъдем птици и криле да реем
в измислено за двама ни небе,
и полета красив да изживеем,
щом времето в очите ни поспре.
Да бъдем истини във тишината,
кънтящи от житейските лъжи,
довчера бяхме с тебе непознати,
сега родена орис между нас лежи.
Да бъдем рани, с болка посолени,
лекувани с греха на любовта,
и в устните ни - сблъсък на вселени
да сътвори душите от плътта.
Да бъдем два живота споделени,
неразделими като брегове -
в реката на мечтите, уморени,
да утаим вика на страхове.
Да бъдем стих със непонятна рима -
поезия без думи, скрита в нас,
човек щом дава обич, друго взима -
парченце от изгубения Аз...
© Михаил Цветански All rights reserved.
