Да бъдеш жена
За пръв път пожелах да бъда мъж.
Да крача с мъжки стъпки по паважа.
Когато ме нападнат изведнъж,
две твърди мъжки приказки да кажа.
Да бъда Бог в очите на жена
и цвете в пустошта да ú отгледам,
а нощем да създавам тишина
над спящите къдрици слънчогледови.
И с длани да умея да строя -
не само с думи - да иззидам къща.
До сто да се науча да броя,
когато искам други да прегръщам.
За пръв път пожелах да бъда мъж.
А то... жена... опърлена и слаба.
Познала страх и сълзи неведнъж.
Създаваща живота. А и хляба.
Една жена, с очи като звезди,
в които някой мъж да се оглежда,
и две ръце, с които да гради
уютен дом за нечия надежда.
© Нели Вангелова All rights reserved.
Ех, че хубавоооо!!!
