Да чувствам,че до мене дишаш
Поет-лирик за тебе би написал
поема нежна с пламенна любов.
За жалост аз с това не съм орисан,
стихът ми много често е суров.
Поетът би описал и росата,
сравнил я би със момини сълзи,
с любовен шепот – палавия вятър,
очите ти – с негаснещи звезди.
Ще те обсипе той, това го зная,
с красиви думи, нежни като цвят.
Безсилен съм с това да те омая,
но аз ще ти предложа моя свят.
Ела със мен да тръгнем по росата...
Във лятно утро въздухът трепти...
С усмивка ще ни поздрави зората,
щастлив ще съм – до мен ще бъдеш ти!...
На хълма над града ще седнем двама –
притихнали, допрели рамене –
камбанен звън до нас ще идва само
и тропот на препускащи коне...
А после пък, от вятъра понесен,
с лиричен тон ще долети рефрен,
ще трепне въздухът от тази песен,
ще бъде ясен, хубав, летен ден!...
Лирикът всичко туй ще го опише,
но аз ще ти го поднеса на длан -
да чувствам само, че до мене дишаш
и аз от близостта ти съм пиян!...
© Роберт All rights reserved.
