Да догониш щастието

Jun 15, 2011, 11:18 PM 2014-08-28T18:54:06+03:00

Poetry » Phylosophy

1889 0 33

Сънувах вълшебна гора,
боса тичам по трънлива,
стръмна пътека,
високо в небето лястовица бяла
звънливо пее и ми маха с крила.
Протягам ръце да я уловя,
но тя уж е близо, а е далече,
ден и нощ след нея тичам,
сили не ми останаха вече.
Ставам, падам, не се предавам
и пак напред продължавам,
от изранените ми крака и ръце ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Да догониш щастието

Want to read more?

Random works