Even.in.death (Усмивка) Even.in.death (Усмивка)
110
Jan 3, 2008, 10:50 AM

Да докосна зората

  Poetry » Other
940 0 5
Аз съм будна,
преди да изгрее зората…
Будна в съня си,
бродя в тъмнината…

Когато слънцето видя,
такова жълтеникаво…
Всичко ще оставя,
ще тръгна по следите му!

Ще го докосна с ръцете си,
ще му дам капка любов!
Ще усетя с нозете си,
как давам живот!

И когато достигна зората,
преди тя навън да изгрее…
Ще убия с нежност самотата
и слънцето своята скръб ще излее!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0