3.01.2008 г., 10:50

Да докосна зората

942 0 5
Аз съм будна,
преди да изгрее зората…
Будна в съня си,
бродя в тъмнината…

Когато слънцето видя,
такова жълтеникаво…
Всичко ще оставя,
ще тръгна по следите му!

Ще го докосна с ръцете си,
ще му дам капка любов!
Ще усетя с нозете си,
как давам живот!

И когато достигна зората,
преди тя навън да изгрее…
Ще убия с нежност самотата
и слънцето своята скръб ще излее!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...