Да е любов!
Да е любов, но нека е голяма,
да ме удари за последен път -
да бъде по-опасна от цунами,
пред нея всички други да се спрат -
да я погледат, да се полюбуват
на вятъра, препускащ през косите ù,
и волни птици в миг да се разплуват
във езеро кристално от сълзите ù!
Да ме боли, да пари като огън,
да бъде трудно да я задържа,
но да направя всичко, щом не мога
без нея занапред да продължа...
и да краде дъха ми в полет нощен
на птицата, избягала от Рая,
да е жестоко, но да искам още,
защото няма ли я, виждам само края!
Да е сълза, да е искра в небето,
да бъде свят, във който да сме двама,
да бъде рана огнена в сърцето...
Да е любов! Но нека е голяма!
© Любимата All rights reserved.
