Да е с нея… неведнъж
Пак открих… алтернатива
днес на бившото моме:
нова мацка… по-красива
и в гърдите по-добре.
Зърнах я случайно в мола
пред сергия на Витон.
Бе в косата с жълта шнола,
с жълти дънки в унисон.
Минах близко покрай нея,
помирисах я със нос
и изпаднах в миг в апнеа
като див, разгонен лос!
Страстен мирис ме удари
право в моите гърди.
С всичка сила се стовари!
Мигом свят ми се зави!
Сякаш лъхна ме парфюмът
от един велик роман.*
Взех да сричам секси думи
и - забравил срам и свян,
аз застанах пред момето
и приритах със крака,
спретнах няколко кълбета
и със пяна на уста
неприлично се представих
за наивен джентълмен.
След това без срам добавих,
че за него съм роден!
За момент момето втренчи
в мене погледа си мил
и след малко взе да хленчи
за колан от крокодил!
Аз платих с една заплата
за коланчето Витон
и - с момето - под ръката
стъпих в бащиния дом.
Там набързо му направих
цяла табла реване.
Баница му спретнах права
и на мойто канапе
седнахме доволни в хола
да го черпя тебешир,
да си пийнем водка с кола
и да пуснем малко кир.
И след два-три салтаната
към момето от сърце
аз го хвърлих на кревата
и с треперещи ръце
почнах да го разсъбличам
превъзбуден от нагон.
Във любов да му се вричам
без нещата на Витон!
Смъкнах дънките - Габана,
прашките му на Шанел,
на Сваровски три гердана,
на Версаче бял шинел.
Бързо сметнах, колко много
ще ми струва туй моме,
под ръка да го разхождам
по бутици на Фере!
Сметката излезе… крива,
и не бе по моя джоб.
Май не щях, със скъпа дива
да се мъча чак до гроб!
Казах си веднага: “Sorry!
Нямам нужда от жена,
всеки ден да ми дърдори,
колко маркова е тя.”
Пак й вдишах… аромата,
май не беше на Витон.
Тръкнах три пъти момата,
без да провя маратон
и я пратих - право в мола
да си търси свестен мъж
с по-голям портфейл от моя,
с нея да е… неведнъж.
*Парфюмът - известен роман
на Патрик Зюскинд.
Юри
Йовев
Септември
2023 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
