... да го опишеш
Напиши ми живот. Без идея и без пунктуация.
Напиши ми любов като приказка с плоски герои.
Пък дано се подхлъзнат на тях и си счупят капаците
всички топли прозорци, които не стават за мои,
всички кухни, постлани със прясно изпечени съботи,
всички детски колички, които не мога да искам,
всички бавни недели и чисти чинии, и гъби
с изтормозена пяна от чувства, в сифона изстискана...
Напиши ми живот. Пък дано се задавят със него
всички верни мъже, до които не мога да легна,
всички дълги сапунки, които не искам да гледам...
Напиши ми живот като залък ухилена бедност.
Напиши ми живот като циганин – кльощав и черен,
но с варосани зъби – от завист да пука стените.
Напиши ми го бос. Без килим. Без пари. Без вечеря.
Напиши го пиян като скот. Непознат. Невъзпитан.
Напиши го с различни и глупаво твърди моливи.
Напиши го на облак – да му загубя дирите.
Напиши го напук.
Но, за Бога, пиши красиво.
Напиши ми живот, след който ми се умира.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
