Да имах
Да имах аз крила като на птица,
в простора син високо да се рея,
при теб бих долетяла като гълъбица,
песен нежна да ти пея.
Да имах и очите на звездите,
изгряла бих над тебе в лятна вечер,
целувайки те дълго и щастливо,
забравила бих колко си далече.
Да имах страстната омая на морето,
в прегръдка силна бих те задушила,
и ти ще чуеш болката в сърцето,
което само и за тебе бие.
Да имах времето безкрайно, да ми стигне
да те даря със оня пламък и магия,
които ме изгарят и ревниво пазя,
за тебе, обич, истинска и жива.
© Таня Иванова All rights reserved.
