Senni (Силвия)
162 1968
Aug 7, 2008, 10:32 AM

Да изплачеш себе си 

  Poetry » Phylosophy
791 0 15

Моя е... душата съживена,

от стъкло изваяна в нощта,

рухвала смълчано победена,

възкръсвала във призрачна сълза.

 

Моя е... нощта от птиците сглобена,

ядно хапеща завихрени тела,

с пориви завита... но отнела,

нежността... изписана с ръка.

 

Моя е... вината украсена,

от откъснати цветя изплела брод,

скитайки... намерила окови

и към тях... е прикачила Бог.

 

Моя е... борбата окрилена,

водена за свободата на духа,

зажадняла... но и утолена,

на разсъмване достигнала върха.

 

Моя е... победата зачената,

в звуците изплискани в дъжда,

който ме изми... от кражбите,

трупани в сандъка на греха.

 

Моя е... и свободата тясна,

приюти ме с робските ръце,

притчите... покръстени са бясно,

няма черни... има само бели светове.

 

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??