Да изплачеш себе си
Моя е... душата съживена,
от стъкло изваяна в нощта,
рухвала смълчано победена,
възкръсвала във призрачна сълза.
Моя е... нощта от птиците сглобена,
ядно хапеща завихрени тела,
с пориви завита... но отнела,
нежността... изписана с ръка.
Моя е... вината украсена,
от откъснати цветя изплела брод,
скитайки... намерила окови
и към тях... е прикачила Бог.
Моя е... борбата окрилена,
водена за свободата на духа,
зажадняла... но и утолена,
на разсъмване достигнала върха.
Моя е... победата зачената,
в звуците изплискани в дъжда,
който ме изми... от кражбите,
трупани в сандъка на греха.
Моя е... и свободата тясна,
приюти ме с робските ръце,
притчите... покръстени са бясно,
няма черни... има само бели светове.
© Силвия All rights reserved.
