Да живее...?
Да живее...?
Камари пръст и килнат кръст
са тъжните останки от селата ни.
Животни няма нито птици,
да не говорим за децата ни.
Няма пушек над комините
и синята луна самотно свети.
Такава мъртва тишина е паднала,
че чак кънти в ушите ни.
Старците един след друг
поели са по райските пътеки.
По три хора се виели в неделя,
а те ги водели напети.
На кой му пука за съдбата им,
управниците шетат по Европа.
Забравиха за род и чест,
и няма, брате, няма кой да копа.
Коприва, бурени, забрава
покрили са вековните чардаци,
и само в пущинака тъмен
все още скитат гладни котараци...
Да живее евроатлантизма!
© Куш All rights reserved.
