Да живее...?
Да живее...?
Камари пръст и килнат кръст
са тъжните останки от селата ни.
Животни няма нито птици,
да не говорим за децата ни.
Няма пушек над комините
и синята луна самотно свети.
Такава мъртва тишина е паднала,
че чак кънти в ушите ни.
Старците един след друг
поели са по райските пътеки.
По три хора се виели в неделя,
а те ги водели напети.
На кой му пука за съдбата им,
управниците шетат по Европа.
Забравиха за род и чест,
и няма, брате, няма кой да копа.
Коприва, бурени, забрава
покрили са вековните чардаци,
и само в пущинака тъмен
все още скитат гладни котараци...
Да живее евроатлантизма!
© Куш All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Няма как да не се занимавам с политика като това всъщност ми е целта. Аз не съм поет, макар понякога да изразявам мислите си в рими. Както виждаш не наблягам особено и на стила, а на съдържанието.
-
Въпрос на мнение. А пишете хубаво. Избягвайте политиката в творчеството си и ще имате повече читатели.
-
Евроатлантизмът кухо понятие без реално съдържание също като демокрацията. Дъвка за лумпени.
-
Красива и вярна поезия, но последният стих... Какво ще кажеш за евроатлантизма на държавите, в които бяга българинът, за да оцелее? Или той е различен? Той ли е виновен, или....
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
