Да живееш в илюзия
Ако не пред себе си,
пред кого да призная,
че страхувам се, страхувам се
реалността да позная.
Тъй сладко е да живея в илюзия,
да изтривам грешките с голямата гума.
Тъй весело е да играя комедия,
когато не всичко е всъщност розово.
Добре ми е в свят от лъжи и заблуди.
Добре ми е, вярвам си, кой ще ме съди?
И тайничко вярвам отново на себе си,
Че реалността е единствено само
перлен наниз от предразсъдъци.
И, че всъщност всеки си има,
свой малък, неистински,
шарен свят от илюзии.
© Мария Дончева All rights reserved.
