И да знаете! Засипват ви с лъжи!
Не е вярно, че сърцето не боли!
Особено сега! Време на злини,
живото сърце много, много боли!
Да. Идва пролет. Мирише на живот.
Идват си птици и слънцето грее.
Но очите гледат и виждат зло,
от което умът и сърцето немеят.
Не съм готова за това!
И няма как да бъда!
И страшно е, че не една глава
приема го без страх и без почуда!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
