Впила поглед в небесата,
искам да летя.
С кал оцапани крилата…
Искам да летя.
Мечта, по-силна и от любовта –
искам да летя.
Желание, искрящо в самота –
искам просто да летя!
Да докосна облаците меки.
Да усетя костите си леки.
Да не се срамувам,
да не се страхувам,
да не се спотайвам,
да не се разкайвам.
Искам да летя.
Просто да летя.
Да съм свободна, без проблеми.
Не желая да живея на системи!
Ах, как искам да летя!
Нищо друго, просто да летя…
© Галина Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
