Dec 18, 2024, 12:44 PM

Да ме има

356 0 0

Живейте
          в разкоша
                   на бездушните
                                        си вещи,
а беднота
             душевна
                      и нищета
                               жестока
лъха от сърцата ви -
                          гримирани,
                                       зловещи...!
...Че..., то и
                 Луната свети,
                                   но съдба
                                               безока
отредила
              да бъде,
                        когато
                                Слънце
                                          грее,
че тъй -
              във
                      небосвода
                           сама
                              не се
                                     живее...!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Койчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...