Да ме има
Живейте
в разкоша
на бездушните
си вещи,
а беднота
душевна
и нищета
жестока
лъха от сърцата ви -
гримирани,
зловещи...!
...Че..., то и
Луната свети,
но съдба
безока
отредила
да бъде,
когато
Слънце
грее,
че тъй -
във
небосвода
сама
не се
живее...!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Койчев Всички права запазени
