В дланите ми кротко е заспало
олекнало желание за още.
Крехко като огледало
докосването плахо на ръцете
взривява пресекливото на чувствата.
Заключена в най-мекото на шепота
страстта дълбае сладост върху устните.
Сега да си отидеш ще те пусна.
В незрели изгреви
на гладката ми кожа
топлината пръснал,
от искане за още ослепял и цял
желание самотно...
До утре вечер да ме търсиш.
© Мери Добрева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
