Потънала във царствено мълчание,
във мантията му копнежи скрила,
студена като Северно сияние,
забравила съм женската си сила.
Загубила посоката на времето,
с емоции - погубващо цунами,
намествам крак на делника във стремето,
повярвала на летните измами.
Пришпорила фаталната фантазия -
на чистата невинност свята воля -
със болен дух, жадуващ евтаназия:
"Да ми простите..." най-смирено моля.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
