Да ми простите...

Aug 17, 2011, 10:08 AM

Poetry » Other

419 0 4

Потънала във царствено мълчание,

във мантията му копнежи скрила,

студена като Северно сияние,

забравила съм женската си сила.

Загубила посоката на времето,

с емоции - погубващо цунами,

намествам крак на делника във стремето,

повярвала на летните измами.

Пришпорила фаталната фантазия -

на чистата невинност свята воля -

със болен дух, жадуващ евтаназия:

"Да ми простите..." най-смирено моля.

Please sign in with your account so you can comment and vote.