Да ми простите...
Потънала във царствено мълчание,
във мантията му копнежи скрила,
студена като Северно сияние,
забравила съм женската си сила.
Загубила посоката на времето,
с емоции - погубващо цунами,
намествам крак на делника във стремето,
повярвала на летните измами.
Пришпорила фаталната фантазия -
на чистата невинност свята воля -
със болен дух, жадуващ евтаназия:
"Да ми простите..." най-смирено моля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
