Да ми простите...

17 авг. 2011 г., 10:08

Поэзия » Другая

420 0 4

Потънала във царствено мълчание,

във мантията му копнежи скрила,

студена като Северно сияние,

забравила съм женската си сила.

Загубила посоката на времето,

с емоции - погубващо цунами,

намествам крак на делника във стремето,

повярвала на летните измами.

Пришпорила фаталната фантазия -

на чистата невинност свята воля -

със болен дух, жадуващ евтаназия:

"Да ми простите..." най-смирено моля.