Да мре!
Умра ли аз и срещнеш ли ги трима
ти ангела, към кръчма да летят,
от стих в стиха, от рима, та на рима,
от мене рая са сменили с ад.
Понеже тъй родих се, вдъхновена,
или създал ме е в почивен ден
покри се Бог, създава си Вселена,
в която да се отървѐ от мен.
И що ли бе Му нужно и не зная,
да каже, чедо мое ти твори?
Ударил е катанеца на Рая,
низвергнал е класиците дори.
Ще бягам май, тъй както ми се струва,
поет ли е от ад не го е страх.
Дочух, че сатаната се страхува,
ще мре от мен... Да мре! И аз умрях. :)
© Надежда Ангелова All rights reserved.
