Да назовеш с живот...

автори: Dark /Александър Христов/ & Halinor /Тони Пашова/

От кал и слама са къщите на конци...

Над тях ветреният вой спуска венци,

венци от умора нежна, залези плитки...

А под красотата прелистваме битки...

Опарваме се... в дюлеви драскотини...

Чувствата допират ни и капят сини...

Убийство.

Убийство е зад всеки дъх поет.

(твърде много издават ни очите)

Не под погледа се срутваме във смет -

в думите се крият тишините.

Злоупотреба.

Злоупотреба с чистотата

(прекомерно ни освободиха)

е всяка задна мисъл. В светлината

тъмни спомени ни заслепиха.

Назад смъртта, напред - пролука безока...

Мерят светлини коя смърт е най-дълбока...

Издигат рисковано, разковано лицемерие,

а поетите раждат крайъгълно милосърдие,

с което да си мълчат нощни надзиратели...

В празните килии си плачат посетители,

ала утре забравят да бъдат и те ценители...

на чисти спомени и свободни мечтатели...

Инстинкти.

Инстинкти само бегло ти напомнят

за всичко с кървав пот сломено.

И белези едва-едва притоплят

първичното, дълбоко вкоренено.

Просветване.

Проблясъците по стената

зад тежките решетки - тон ръжда -

не могат да избавят сетивата,

оплетени в заблуди и лъжа.

Толкова пъти решетките им кълцахме,

стените с усилия безсилни разбивахме,

всяка капка мастило с трепет събирахме,

в опитите си уморено изпити умирахме,

къщите на душите си освобождавахме...

Толкова отминали болки, толкова пъти...

Срещу сърцата туптят гротески люти...

Ретроспекция.

Завръщането винаги е трудно -

да застанеш там, откъдето си поел.

Да погледнеш трезвено, когато мудно

съзнанието си едва съвзел.

Изправяне.

Въздигаш поглед гордо

(о, господи, до капка изцеден)

но мислите потичат все по-морно

и трудно продължава се сломен...