Oct 26, 2012, 4:22 PM

Да не заспиваме

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Обичам да заспивам във ръцете ти -

светът да бъде приказно владение

от твои истини

и мои сънища,

и лунни отражения.

Обичам да заспиваш във очите ми - 

до миг последен, вкопчен в зеници,

сред рой къдрици,

"лека нощ"-и

и измислици.

 

Обичам да сънувам до сърцето ти - 

пулсът ти ми свири на цигулка

едни балади,

но щастливи,

много влюбени.

Обичам да сънуваш във ръцете ми - 

и с утрото като нектар от тичинки

по мойта кожа

да усещам

аромата ти.

 

Но тази вечер няма да заспиваме.

Не искам да се будя във ръцете ти,

създай ми спомени -

неземно истински,

безумно наши.

Не, тази вечер няма да заспиваме.

Нощта е цяла пясъчен часовник.

Звездите се преструват

на песъчинки - 

броят ни мигове.

 

А изтекат ли до едничка,

ще те загубя.

Оставам будна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...