26 окт. 2012 г., 16:22

Да не заспиваме

1.1K 0 0

Обичам да заспивам във ръцете ти -

светът да бъде приказно владение

от твои истини

и мои сънища,

и лунни отражения.

Обичам да заспиваш във очите ми - 

до миг последен, вкопчен в зеници,

сред рой къдрици,

"лека нощ"-и

и измислици.

 

Обичам да сънувам до сърцето ти - 

пулсът ти ми свири на цигулка

едни балади,

но щастливи,

много влюбени.

Обичам да сънуваш във ръцете ми - 

и с утрото като нектар от тичинки

по мойта кожа

да усещам

аромата ти.

 

Но тази вечер няма да заспиваме.

Не искам да се будя във ръцете ти,

създай ми спомени -

неземно истински,

безумно наши.

Не, тази вечер няма да заспиваме.

Нощта е цяла пясъчен часовник.

Звездите се преструват

на песъчинки - 

броят ни мигове.

 

А изтекат ли до едничка,

ще те загубя.

Оставам будна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...