Да обичаш тихо
На С. М.
Да обичаш тихо - то е сила
рано сутрин - топлина
отвътре, любовта си скрила -
тя е мойта пътеводна светлина.
Да ти кажа, че обичам те - не мога,
да го скрия - не върви.
Лъжа себе си, и теб, и Бога,
уж по-малко да боли!
Усмихнеш ли ми се - летя високо,
небето - твоите очи.
Намръщиш ли се, давя се дълбоко,
океанът - пак твоите очи.
То е като тайна между мен и мен
и в нея искам да те посветя.
Но дам ли ти я - няма да я пазиш,
затова за мен ще я държа.
Да обичаш тихо - то е слабост
вече в края на деня...
А уж не бива в мойта младост
себе си сама да разруша!
© Мелан All rights reserved.
