Mar 18, 2007, 11:47 AM

Да познаеш любовта

  Poetry
852 0 3

Желание да бъдеш сам,

самотен да си всеки ден,

страдание е - аз си знам -

и да се будиш уморен.

 

Затворил в себе си греха,

замислял ли си се преди,

преборил всъщност любовта,

сам оставаш без мечти.

 

Голямо е това страдание,

че няма думи да се опише,

остава ти само желание

сърцето нова книга да напише.

 

Случва се в живота гаден

понякога да сполучиш,

денят ти да не е ужасен

и любов да получиш.

 

Тогава вече ще знаеш,

че не всичко е ужасно,

когато любовта познаеш,

всичко ще стане прекрасно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...