Да преболедуваш... болката
Непрекъснато ранявана,
привличана, отблъсквана,
едва удържаш фронта -
изпълнена с обида и... вина.
Участваш
с мълчаливото съчувствие,
макар да знаеш -
удар ще е ням -
за него непредвиден -
напускане сърдечно
и физическото ти
отсъствие
сега!
Но ти успя
и издържа!
Защото бе по-силната от двама ви.
Но тя погубваше те бавно
и сама, сега,
от болката прегърната,
повтаряш
на поета
думите сакрални,
написани с душа,
ведно със тягостния ритъм
и болезнените стягове
в сърцето,
звучащи надълбоко в теб
така:
"Достойни сме за нямо състрадание!"
И да! Не си го искрено обичала,
когато си се свързвала
със него.
И май била си влюбена,
защото
от други по-различно
той те е обичал.
Съставила си мнението
по това,
че с влюбени очи те е
поглеждал,
че била си обожавана и
уважавана жена...
Спечелил те е той чрез всички
тези начини,
с които някога се е отнасял
с тебе!
***
Дано успееш да преболедуваш... болката!
И много жалко е за времето,
довело до
"И след това..."!
© Петя Кръстева All rights reserved.
