Jan 2, 2014, 10:46 PM

Да се любиш с дявол...

Poetry » Love

1.8K 0 5

Роден съм, за да правя грешки, не ми ли личи?

Не виждаш ли мрака, криещ се в моите очи? Като хищник стаен във сенките тихо лежи и очаква невинната си жертва да сe приближи.

Ела, престраши се в огъня ми да гориш! Ако поискам, ще те накарам всичко твое да ми подариш... Не се залъгвай по вида ми красив и наивен, само заблуждавам, дяволът е създаден перфектен, за да може лесно да те изкушава.

Подари се! Дай ми да усетя за малко що е невинност... Насити се! До дъно изпий греховната ми същност! Отваряш очи, а те проблясват в мрака, наситени с грях. Искаш ме в тебе до болка и от тъмното вече не изпитваш страх...

Вече официално си грешник, честито! И с нищо няма да върнеш невинността си разбита... Сега си отивам, съжалявам, но вече не ми е интересно, не се притеснявай за реванш, във ада пак ще се срещнем!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

viork (Викторио )

Благодаря ви!

2014-01-03T12:55:57+02:00
Sanvali (Санвали)

Поздравления за стиха!

2014-01-03T11:38:45+02:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Много е добро! Браво!

2014-01-03T09:56:24+02:00
viork (Викторио )

Благодаря!

2014-01-02T22:57:38+02:00
sos317 (Николинка Кирилова)

Страхотно, просто ме разби. Поздравления, Дяволе!

2014-01-02T22:53:23+02:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0