Да се разлаем
952
0
1
Дошъл на този свят безумен,
макар, че с риза съм роден,
не се оказах сладкодумен
и от живота вдъхновен.
Живях със своите връстници
във минал и във днешен век.
И днес от новите мръсници
не се задава изход лек.
Разпънати на кръстопътя,
надигаме тревожен глас,
че сбъркахме отново пътя...
За туй се хващаме на бас.
На бас, че няма управия
със тез управници на власт.
В ярема ще ни теглят шия
да влачим техния баласт.
Но от историята знаем,
че има край на всяко зло.
И време е да се разлаем
но, като куче: на месо!
© Никола Апостолов All rights reserved.
