Nov 28, 2018, 9:13 AM

Да се разлюлеем

1.4K 1 1

Не съм дорасъл да те уча, но ти растеш ли или дебелееш!?
Щом хвърлил си калъча, дошло е време да се разлюлееш.
Щастлив ли си или си труден - желаеш всичкото да бъде твое?
Да бъдеш искаш повече от мен, а после чудиш се това какво е!
Така е сложно да се разберем. Копираш мисли - не чуваш, а говориш.
Във външността измамно запленен тъй собственото АЗ от чуждо тровиш.
Сам в себе си развивам същността. Душата ми и други искат да усетят.
Каква? Усмихнато творяща вечността и нека в добрина делата ми да светят!
Щастлив ли си или осигурен - натрупал много без движение.
Ако си взел до тук да спрем - Не си заслужил моето уважение!
Туй дето имаш не желая! Аз обичам, мога - ще го направя!
И всеки на материята в края, с любов роден - с любов оставя.

 

Vacuum

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Влади Мир All rights reserved.

Дошло е време да се разберем и ако не умеем нека се разлюлеем! ;-)

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...