Да се събудя...
Да се събудя...
От онзи сън… Не мога!
Толкова дълбок е… чак боли,
Да сънувам… Не, не мога…
Да се пробудя…
На разсъмване със слънцето…
Да го прегърна,
да се слея със небето…
Да се изплаша…
Мога ли повече от това?
Не виждаш ли, аз плача
и ме боли прекалено сега…?
Да те забравя…
Страх ме е… В мен живееш ти…
Да те оставя
сам на съдбата, не мога… Ще те боли!
Да крещя… Пак не мога…
Тук в съня си, нямам глас…
Само чувам откъснатата ти дума,
как крещиш… Тръгвам аз...
И боли… И не мога да се събудя…
Оставам жива в този свят погубен…
И личи… сълзи като на луда,
погледът ми е изгубен…
© Усмивка All rights reserved.
