Да се събудя сутрин рано
с лице бодро и засмяно.
Със вятъра да тичам вънка,
макар студен да свири звънко.
След чаша със кафе горещо
от душа да пиша нещо -
по-весело и духовито,
че станаха все тъжни дните.
Дали, че есента дошла е -
студеничка и малко зла е,
но то сезоните така са -
един си тръгва, друг при нас е.
Или защото се обърка
животът и в домът, и вънка.
А слънчев лъч от нейде няма,
в това бедата е голяма.
Но щом сме тука на Земята
ще изгрее и зората!