Да си обясня Необяснимото...
Все се опитвам да разбера,
да си обясня
Необяснимото.
Поглеждам в очите ти и си казвам:
„Ти си...”.
Щом се обърнеш с гръб -
мисля, че съм сгрешила.
Когато е нощ,
опиянена от тъмнината,
те обичам.
Щом стане светло -
бягам,
за да не видиш наистина
колко много значиш за мен
и да се уплашиш.
(Че кога последно си значел толкова много за някого?)
... Сънят ми е син и пълномаслен,
като платно с боя.
Стоя на границата
и гледам небето -
звезди, мъгла и мрак,
нарисувани по гърба на картите.
Отварям да видя лицето -
Твоето.
...
Когато е най-тихо,
когато е най-светло,
когато съм най-цяла,
чувам твоите думи
и усещам как мислите ти
като облаци се пълнят
за мен.
И се опитвам да си обясня
Необяснимото -
така ли се ражда Любовта?
© Инна All rights reserved.
