Да си отгледам себе си
Няма нови цветя по познатите вече маршрути.
На случайни неща не разчитам или на очакване.
Само в стъпки, пробили от раз и задънена улица,
не личи на смеха ми, когато за нещо съм плакала.
Даже старата кожа
сама се съблича от слънцето.
Семенцата и в бръчки живот
се наместват,
и каквото ми трябва към днес
от потта ми покълна,
и не вярвам на тоя живот,
че е честно.
Та затуй не броя на инатите
сухите залъци.
Не сервирам шампанско на някакви дребни претенции.
И не вярвам на думи, родени в удобните навици.
А след празното здрасти нарочно
измивам ръцете си.
