RainaVakova
431 2760
15 мар. 2019 г., 00:17

Да си отгледам себе си 

  Поэзия » Другая
666 8 10

Няма нови цветя по познатите вече маршрути. 
На случайни неща не разчитам или на очакване. 
Само в стъпки, пробили от раз и задънена улица, 
не личи на смеха ми, когато за нещо съм плакала. 
Даже старата кожа
сама  се съблича от слънцето.
Семенцата и в бръчки живот
се наместват,
и каквото ми трябва към днес
от потта ми покълна, 
и не вярвам на тоя живот,
че е честно.
Та затуй не броя на инатите
сухите залъци.
Не сервирам шампанско на някакви дребни претенции. 
И не вярвам на думи, родени в удобните навици. 
А след празното здрасти нарочно
измивам ръцете си.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления!
  • Много истинско! Хареса ми!
  • Великолепно!!!
    ...
  • "и не вярвам на тоя живот,
    че е честно.
    Та затуй не броя на инатите
    сухите залъци."

    Браво и от мен! Съпреживях!
  • Аплодисменти!
  • Аз ти благодаря, Доре, за сетивата, с които четеш!
  • Прекрасно! .."Даже старата кожа сама се съблича от слънцето."...Толкова мое, като светоусещане..Благодаря ти, Райна за това вълшебство! Добавям в " любими"!
  • Младене, благодаря ти, че ми носиш сигурност и увереност.Мнението ти е ценно за мен! Хубав ден да имаш, приятелю!

    Наде...радвам се , мила!
  • Открих се в този стих!
  • Много е истинско и изстрадано. А тези 4 заключителни реда са шеметна финална поанта. Изкефи ме, Райна!
Предложения
: ??:??