Mar 5, 2025, 5:21 AM

Да си разумен

  Poetry
253 0 0
                                          ДА  СИ  РАЗУМЕН 

    

                                                   Да си разумен подвиг е днес,

                                                   във свят объркат, сред гняв и стрес.

                                                   Не се страхувай, честен бъди

                                                   и на доброто се посвети!

 

                                                   Че старомоден си казват ти те,

                                                   но ти послушай своето сърце!

                                                   Във пътя верен води те то

                                                   към светла обич и към добро.

 

                                                   Може би дълго ще бъдеш сам,

                                                   но някой ден, пред теб, с поглед прям,

                                                   ще спре момиче с нежна душа

                                                   и ще повярваш във Любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Панкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...