да си с мен
на Него
Камък диша – век отлита.
Капе дъжд – сълза родена.
Вино от страстта отпито -
до бездъно пресушено.
Бог ни сътвори за обич
през пороя на кръвта -
във реката мрат окови,
райското дърво е сал.
Бесен кон искри копита.
Дъх на сила - руква пот,
стискам зъби
и не питам -
паля чуждото гнездо.
Първа пролет -
рухва стряха...
Дом, разбит от грехове.
С раните ми оцеляват
Неродени светове.
Залез иде - гръм небесен
с призивния глас на зов,
ехото е смърт на песен.
Всяко раждане - любов.
Ще погледна към небето
към отвъдния безкрай -
шепа слънце ще посея
в пощурялата съдба.
Да копнееш да ме вземеш
между всички часове.
Миг по миг да ме живееш...
В спомените да си с мен.
© Дакота All rights reserved.
