Да скъсаш струна
В себе си прекрачвам
с широка стъпка и се спъвам,
на щуреца струните докачвам,
онзи, който вътре го дочувам ...
Пресеква песента, присвивам вежди,
не ми е до песните сега,
зает съм, търся си надежда,
изгубена в този свят голям.
Глобални мрежи, камери и дронове
над свободата ми разголена
пулят се отгоре ми,
надеждите са само спомени ...
Нека ме окайват, нека да злорадстват,
ако искат нека ме забравят,
все още жив съм - туй ми е богатството,
едничкото, което ми остана ...
И някой хубав ден /дано е летен/,
ако в нищото потъна,
мрежата навярно ще спомене:
някакъв щурец както пял, скъсал струна ...
© Валентин Василев All rights reserved.
