Да съм те искала, да съм те канила,
дори не съм те и помисляла,
а ти на пътя ми изпречи се,
да ми крадеш сега от мислите.
Да съм те викала, да съм те молила,
да съм те търсила в мечтите си,
ти появяваш се, изчезваш
и ме оплиташ пак в игрите си.
Недей! Не искам да те чакам,
да се оглеждам и да се надявам,
ала е късно, безнадеждно е,
щом появиш се, се предавам.
© Енигма All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
