Да те погаля
Да те погали зимата мечтаеш,
снежинки бели от небето сипе.
И вятър зимен и студен те пали,
а зимата с целувки нежно тебе щипе.
Да те погали пролетта мечтаеш,
и буря, пролетен порой да те засипе.
И пролетни сълзи теб нежно галят,
порой с целувки пролетта изсипва.
Да те погали лятото мечтаеш,
и слънчеви лъчи да те обвият.
И с топлата ръка как лятото те гали,
а със целувки слънцето ще те покрие.
Да те погали есента мечтаеш,
със златните листа света да шари.
И в зрялост нежно есента те гали,
с целувки леки любовта запали.
Да те погали моята ръка мечтаеш,
в прегръдка тялото ти да обвия.
И устните ти с устни да докосна,
с целувки тялото ти да покрия.
Ще те погали звазден прах,
ти знаеш!
© Петър Петров All rights reserved.
