Покажи ми я, тъгата...
(След тебе, тя ще бъде само моя.)
Ще съм най-тъжна на Земята...
И смазана пред яснотата на развоя.
Не съм аз тая, дето ще я следваш.
(Наистина, развоят беше странен.)
Постой за миг и нека за последно те погледна.
И ще открехна зарад теб дълбоки тайни.

Остави ме насаме с тъгата.
(От днес следобед, тя е само моя.)
За теб съм ЗЛО, но съм най-тъжна на Земята.
И всяко ново слово е отрова...
Един път ти си тръгваш, но завинаги.
Каквото стана е необратимо.
Постой за миг и нека те погледна - още кратко,
а утре с мъка ще посрещна утрото мъгливо.

До болка виждам в мислите какво се случва.
Това, че осъзнавам ме убива.
Разбирам че от мен се отвращаваш.
Ти каза ясно как усещаш всичко...
Съзнанието ми не може да понася,
безкрайната ми противоречивост.
Ти тръгвай вече, никога не се обръщай,
за тебе не остана тука нищичко добро и мило.

Постой минута само, нека те погледна -
За последно...
Да имам във сърцето си едно лице красиво.


На 29 октомври 2008
20:38 h.