Feb 12, 2017, 5:30 PM

Да те пусна

  Poetry » Love, Other
580 0 3

Отдалечаваш се, защо го криеш?
Нишката обтяга се до скъсване.
В бягството дали ще се протрие
или ще е с ластично завръщане?

 

Дали тъкана с разговори, с чувства
тя с времето превърна се в окова?
И жестове…
последният е да те пусна
да се откриеш в нишка нова.

 

25.02.2014

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...