Да ти разкажа
"за мълчанието, петù забило във последното обичане,"
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=255034
Тя също е като настолна, тежка книга,
която вземаш в скута си и галиш листите.
Разлистваш спомените, но не ти стига
да имаш само блян, тежащ от липсите.
Кой нея оправдава, щом дим е, като пушеци
на тягостно мълчание, а кипват вените
от искане, като зора, пробила облаци,
сподавена във гърлото от неизричане.
Такова лудо искане, че литва ти душата
към синята далечност на просторите.
Сърцето отброява всеки пулс във тишината,
запяла песен на последното обичане.
Камбанена звъни, Тя - сладка като мед,
и хукваш подир нея – искаш или не...
На двадесет или на петдесет и пет,
Любов хвърчаща от бездумното обичане.
Изчиташ всеки неин ред със див копнеж.
Затваряш я понякога и искаш да забравиш.
Но пак пристига литнал Ат, а ти - манеж.
Довява вятърът криле и с нея просто литваш.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
