Ти виждал ли си как се остри нож?
Стоманен. Без следа ръждива.
Блести като луна над вълча нощ
и бавно в тялото ù се забива.
А тя, по-черна и от кръв,
се стича някъде зад хълма.
Зад хоризонт, по-здрав от връв
за бесене на духове по тъмно.
Ти виждал ли си как се остри нож?
И колко лесно след това, и просто
потъва в черния ù гръден кош,
докато не осъмне като Господ. ...