Да ослепея искам аз
и да не е нужно аз дз дишам.
Да спра да чувам и да нямам глас.
И стихове да спра да пиша.
За да не виждам тебе постоянно,
да не усещам твоя аромат.
Гласа ти да не чувам непрестанно
в измисления ми, самотен свят.
Но това ще значи да загина -
без очи, без въздух... и без тебе.
Ти дойде, поспря се и отмина.
Защо със себе си не ме отведе!?
© Нал All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
