Apr 26, 2004, 8:24 PM

Да знаеш как искам да умра

  Poetry
6.8K 0 3
Да знаеш как искам да умра!!!
Не искам вече да плача скришом през нощта,
не искам вече все да страдам,
че не съм достойна да живея за никой на света.

Да знаеш колко пъти съм плакала,
да знаеш колко съм страдала,
да знаеш колко ме боли,
че никой не откри болката във моите очи.

Да знаеш как всяка вечер
гледам към звездите и бленувам по мечти.
Да знаеш колко се измъчвам,
че никой не разбра че тайно го обичам.

Да знаеш как боли
да гледаш тъжните очи,
да виждаш болката във тях
и да проплакваш пак.

Да знаеш как искам да умра!!!
Така е лесно зная
но нямам вече сили да продължа.

Аз страдам че никож не ме разбра
и не осъзна какво и е на моята душа.

Да знаеш как искам да умра!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инес All rights reserved.

Comments

Comments

  • Според мен също е страхотно и точно показва колко е объркана писателката как излива душата си всичко което и тежи СТРАХОТНО е 6+ от мен
  • Браво!! Нямам думи просто...... Поздравления, 6 от мен
  • Това стихотворение породи две чувства у мен. Първото бе усещането за дълбочината на личната драма довела до написването му, а второто леката досада от недоброто изпълнение (на места). На места, където изпълнението е добро, въздействието е такова, че събужда същите чувстватам, които са вълнували авторката, в душата на четящия. За жалост още в следващия миг те биват потушени, грубо заляти с кофа студена вода, от недоброто изпълнение. Давам пример: представи страхотна балада, която тъкмо те разчувства и певецът започне да се оригва, после отново те разчувства и т.н.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...