Да, знам, че ме обичат котараците
Небивалици висват на улуците,
разказват разни врели - некипели.
Дали криви просъницата звуците?
В една от мойте котешки недели.
Разсъмва се и вятър, по калканите,
мърмори сънен нещо: "Дъра бъра".
Излезте на балкона - да си хванете,
прелитащ сън, с два шарени чадъра.
Та като бегло споменахме котките,
объркват ги неделните повели.
По покривите сплитат им разходките
и те се влюбват, като невидели...
Гадая по утайка черна знаците
и питанки простирам на въжето...
Да, знам, че ме обичат котараците,
а сън неделен още спят мъжете. :)
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Недолюбвам неделите.
